ТИ

Аз гледам те и знам, че няма смисъл
потокът ми от мисли да се спре.
Докато бог на теб ме е орисвал,
ти - целият ухаещ на море,
вълните му без жал си завладявал
и вечните му стръмни брегове
с моряшки усет си дарявал,
ти - целият ухаещ на море...
А то, притихнало в тревога,
поискало е таен знак
да сътвориш, и в изнемога,
при него да се върнеш пак.
С целувките от морска пяна
"наказваш" суетните ни светове,
където вечно съм огряна
от теб - ухаещ на море.


Какво ме вдъхнови?

Не беше просто лятна свалка,
при старата беседка ний поспряхме.
Надрасканата с надписи седалка –
/М+H=LF/все тези буквички красяха.