На твоите очи и ласка в кадифето

На твоите очи и ласка в кадифето
потъвам, но издигам им и храм.
Да знае всеки, спрял се пред морето,
че слънчева вълна потъва там,
където посоките на вятъра преследваш
и може би от малко лунно цвете
заражда се пречистена сълза,
понесла своя бяг сред бреговете,
край бригантините със весели платна.
Храм от косите на вълните,
захранвани от пурпупурния заник.
От бисерите в дълбините,
които с неизвестното ни мамят.

От ласката на твоите очи!


Александър Пушкин

Когда так нежно, так сердечно,
Так радостно я встретил вас,
Вы удивилися, конечно,
Досадой хладно воружась.

Вечор в счастливом усыпленьи
. . . . . . . . . . . . . . . /Глаза творящие томил/
Мое живое сновиденье
Ваш милый образ озарил.

С тех пор я . . . . слезами /весь утонутый/
Мечту прелестную зову.
Во сне был осчастливлен вами
И благодарен наяву.
1830

Да подсказав коллегу!