Шест без десет /а.м./

Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му.
Лъскави, миглите ми галят скулите ти ,
огъват се по неравностите... и ...ти ги усещаш,
въпреки едва наболите косъмчета по брадичката.
Ъгълчетата на устни, повдигнати нагоре...
Усмивка, която стопява последно колебание.
Моите решиха да се изгубят в усмивката ти.
Знам, че очите ти са затворени,
моите, още сънуващи, също.
Косите ми се разпиляват над ухото ти,
даже ги чуваш – онова меко свилено разстилане...
Колкото по-разрошени, толкова по-страстни и зовящи.
Но тайната е в ръцете ми. Няма да позволя да я научиш,
защото ще ме разгадаеш и тогава ще загубим
изненадата ...в шест без десет...

28.01.2007г.

Извинения

За Кирчо


Беше летен ден - в клуба те открих.
И във знак на радост ник-а си смених.
И намерих с теб незнаен свят на вечността,
дир-а сега разкри ни свята мечта!

Като нежен звън отлита твоят смях.
Сякаш грешна-там отвън, исках да съм с тях.
А във РАЯ, ми нашепват, струи светлина,
но как да стигна там точно сега?

Ти подаде ми ръка да продължим
и не свършва песента в нашите очи.
И не искам спомените да нахлуват в мен,
нека чист и споделен да е всеки бъдещ ден!

Беше слънчев ден, в клуба те открих
и във знак на вечност датата смених....
Оттогава досега доста време отлетя,
и не пиша и не страдам вече за това!

август ‘05