2012г. - граби народе!

Герберата – на хер-ба-рий
в ботаническия "стар албум"!
Който свари, с шепи ще товари
нови евро и без много шум…

ще приготви лесна пица постна
за народ посърнал и сгърчен от глад,
с квас за пита, чуждоземна, вносна,
след нас и …нека нищите мрат…

Ясно е едно, че не остана
ни ток, ни вода, ни бетон, ни под
да не крадне тази група голяма,
навлязла в живота ни като октопод.

Пореден месия, с пореден залог…
И камък на шия, но слушайте – слог,
на Европа само едни очи мили
не са и доста, че криви сме били!

Че гърчим се страшно без капка вина,
а Дянков ни казва: "Бюджета с дефицит,
пред нас сякаш сянка от Ада лъсна,"
но и той дава си толкова печален вид.

СЛЪНЧЕВ МЪЖ

просто подари!

А трябваше да бъде неизречен
и трябваше за миг да отшуми
дъждът, в отминали слова изсечен,
дъждът, пропил с тъга очите ти.

Защо болезнено го изваляхме?
Защо под майски пеперудени крила
магията единствено успяхме
да върнем, откъдето е дошла.

Виж, с паяжината замрежи фино
ти есента и трепета вълшебен.
И помня още вкус на младо вино,
и коленичила при свят молебен

измолвах в миг на вятърна измама
Хармония, която спира ни дъха,
която в този свят отдавна няма я
и само споменът я връща на света.

За него, в ден и нощ безлунна,
горещата си вяра ще отдам.
За вярата си, дъждовете луднали
и облаците техни ще раздам…

Какво ще ми остане – пепелища,
угаснали от мамещия дъжд.
Безсмислено е да се ровя в нищото,
аз чакам тебе – слънчевия мъж.


24.09.2007г.

http://www.vbox7.com/play:78488720

Снегът на спомена

“...Очите ти излъчват смях…”
Георги Минчев

Небето се продъни от сълзи
и тихата ми обич се съблече.
Вали, в душата споменът вали –
снегът се сипе тъжен тази вечер!

А някъде дълбоко в мен
разпуква се сърцето на света.
Посрещам снежния си ден
във танца вихрен на страстта…

Не ще се свърши Слънцето за нас
и няма да пропуснем този зов!
А ритъмът трепери в нежна власт,
вълшебно изтъкала в нас любов…

17.09.2009

Вълната се разлива в умиление

Вълната се разлива в умиление
и кара пак реката на талази
да среща светло вдъхновение
в живота, който святостта ни пази.
И ти сега, чрез страстите сияеш,
стихийно влачен от вълна – река:
в селенията бурни ще познаеш
как тихичко пристига радостта,
как светлата й мисъл те подема,
как бавно съживява сетивата,
за да опишем вечната поема
за любовта на мъжа със жената.
Ще можем ли вълните страстни
в усмивка да опитомим
и скритата им сила да владеем?
На мощните води жреци сме властни -
в копнеж искрящ, неугасим,
в реките на надеждата живеем.
Брегът ще ни подмами с вечност,
но ние сме на гребен на сърдечност!

Смирение

По Вълчо Камбуров


Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите,
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите.

Но няма залез, от който боли,
няма тъжна въздишка отронена.
Всички минали злобни беди
се удавят самотни във спомена.

И какво ме тревожи, не зная,
през ръцете ми тъй пестеливо,
за да сещам и утре омая,
с мен играе пламъче живо.

07.04.2008г.