За кой ли път в ръцете ти съм струна,
не ще се скъсам,
ако по изгрев ме докосваш.
Горещите ти длани мълком да целуна,
е щастие, което страстно ни миросва.
Тази сутрин моето скромно небе
пак извика желаната
нежност - любов.
С весела усмивка ме превзе
Слънчев лъч, навярно Божи благослов.
В тази вечер, с майски сняг
в косите раздиплени,
с виолинено синьо разлято небе
ти прошепвам до болка познатите истини,
в аромата се губиш, дете.
вторник, 7 април 2009 г.
Пролет е, пролет е
Пролет е, пролет е - нежна и бяла,
чакаме, чакаме цветен килим,
в щастие светла, добра, засияла
кара ни с песен напред да летим!
Пролет е, пролет е - бягат потоци,
спускат се, спускат се мътни и с шум,
край пойните птици, заети с уроци,
що пълнят главите на малките с ум.
Пролет е, пролет е - пасат се мъгли,
пак е напъпил по синора дрян.
Тръгваме радостни, с нови мечти
по пътя, от приказни дни начертан!
26-27.03.2009г.
чакаме, чакаме цветен килим,
в щастие светла, добра, засияла
кара ни с песен напред да летим!
Пролет е, пролет е - бягат потоци,
спускат се, спускат се мътни и с шум,
край пойните птици, заети с уроци,
що пълнят главите на малките с ум.
Пролет е, пролет е - пасат се мъгли,
пак е напъпил по синора дрян.
Тръгваме радостни, с нови мечти
по пътя, от приказни дни начертан!
26-27.03.2009г.
Приижда вятър
Приижда вятър
Приижда вятър
в пъстрата усмивка
на цветята.
Разрошва весело
на лятото косите
свилени
в притулен миг
от тихи звездопади...
неподирени.
И тръгва залезът
по пътя стар,
семафорно
изкачва хоризонта,
звезди ще го посрещнат
тази нощ...
Защото скитник е
и много извървял е
до оазис...
Приижда вятър
в пъстрата усмивка
на цветята.
Разрошва весело
на лятото косите
свилени
в притулен миг
от тихи звездопади...
неподирени.
И тръгва залезът
по пътя стар,
семафорно
изкачва хоризонта,
звезди ще го посрещнат
тази нощ...
Защото скитник е
и много извървял е
до оазис...
сряда, 1 април 2009 г.
Дърветата във булчински премени
Дърветата във булчински премени
се кипрят в края на нощта.
От зимна приказка опиянени,
докосват сиви небеса.
И мълком свежата омая
разтърсва с хладния си дъх
любими мисли и аз зная,
че идва с нея пролетният лъх.
Зеленото пленява ни очите
и песни звънки ни сладнят.
Напролет птиците долитат
и …благодат е този свят!
А ти си с мен и дивно земно чудо
разлиства своята любов.
Със пролетта дошло е време лудо,
за пролет весела тук всеки е готов!
се кипрят в края на нощта.
От зимна приказка опиянени,
докосват сиви небеса.
И мълком свежата омая
разтърсва с хладния си дъх
любими мисли и аз зная,
че идва с нея пролетният лъх.
Зеленото пленява ни очите
и песни звънки ни сладнят.
Напролет птиците долитат
и …благодат е този свят!
А ти си с мен и дивно земно чудо
разлиства своята любов.
Със пролетта дошло е време лудо,
за пролет весела тук всеки е готов!
Абонамент за:
Публикации (Atom)