За кой ли път в ръцете ти съм струна,
не ще се скъсам,
ако по изгрев ме докосваш.
Горещите ти длани мълком да целуна,
е щастие, което страстно ни миросва.
Тази сутрин моето скромно небе
пак извика желаната
нежност - любов.
С весела усмивка ме превзе
Слънчев лъч, навярно Божи благослов.
В тази вечер, с майски сняг
в косите раздиплени,
с виолинено синьо разлято небе
ти прошепвам до болка познатите истини,
в аромата се губиш, дете.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар