Приижда вятър
Приижда вятър
в пъстрата усмивка
на цветята.
Разрошва весело
на лятото косите
свилени
в притулен миг
от тихи звездопади...
неподирени.
И тръгва залезът
по пътя стар,
семафорно
изкачва хоризонта,
звезди ще го посрещнат
тази нощ...
Защото скитник е
и много извървял е
до оазис...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар