Ех, цъфти Калина

Ех, цъфти Калина до ручея в поле,
дето си залюбих напето момче.
Него го залюбих, но за зла беда,
не си го признавам, днес съм без слова.
Него го залюбих, но за зла беда,
не си го признавам, днес съм без слова.

Той живей, не знае нищичко, дори
че мома по него в мисли се топи.
Над ручей от Калина цвят се леко рони,
любовта не остарява, тази що ги гони.
Над ручей от Калина цвят се леко рони,
любовта не остарява, тази що ги гони.

Любовта моминска с дните ми диша,
да си позволя ли тук да я опиша.
Все не смея воля на словата си да дам,
мили мой, любими, разгадай ме сам...
Все не смея воля на словата си да дам,
мили мой, любими, разгадай ме сам...



Ой цветет калина


Ой цветет калина в поле у ручья
Парня молодого полюбила я
Парня полюбила на свою беду
Не могу открыться слов я не найду
Парня полюбила на свою беду
Не могу открыться слов я не найду
Он живет не знает ничего о том
Что одна дивчина думает о нем
У ручья с калины облетает цвет
А любовь девичья не проходит нет
У ручья с калины облетает цвет
А любовь девичья не проходит нет
А любовь девичья с каждым днем сильней
Как бы мне решиться рассказать о ней
Я хожу не смея волю дать словам
Милый мой хороший догадайся сам
Я хожу не смея волю дать словам
Милый мой хороший догадайся сам

Докога...

Ако мога в теб да оцелея,
колко весел би ни бил светът.
С теб да дишам, с тебе да се смея,
твоят стан да спира ми дъхът.
Тез магични струни и усмивка светла,
що даряват ме със синева,
още помня в теб - добра, приветна
в слънчевата пролет си дошла!
С теб ще оцелея в тишината,
даже във обветрени вълни.
Стига ти един добър приятел
твойта светлина да отрази…

Милно Сунце

Милно сунце, що да сторам,

како, речи, да ти сборам,

дека смо се меджу усилни години родили,

дека смо се меджу ними борили



Лепотицу био си ти важну,

све ни ствари опасни, без лажу.

Зощо смо се меджу усилни години родили,

зощо смо се меджу ними борили.



Очи твои данас поред мене,

твои очи без моите – света назад крене.

Мало би, что теби полюбила,

доста би, что нашу любав крила.



Где си, мое милно под сияйног неба,

скрило се зад врши сунце хтео.

Най-више волим ка да е Зора зорила

и волим као Зунка у небом снагу извишила.



Био е ден парви от любави наша

били са те дани, кои ке се не вракят.



Милно сунце, що да сторам,

како, речи, да ти сборам

най-лепший у век,

ти – судбино моя.

Най сречнийот човек

я сум и добро тебе ...любави моя.



Мило Слънце



Мило Слънце, какво да направя,

как, кажи ми, да ти проговоря,

като сме се в усилни години родили,

като сме се за обич и там борили.



Красавецът най-фин ти ми беше,

всичките творби, както ми редеше.

Защо сме се в усилни години родили,

защо сме се за обич и там борили.



Очите ти и днес още са пред мене,

твоите без моите очи – света назад ще си вземе.

Малко беше, че те залюбих,

много беше, че в теб се загубих.

Къде ли си, мило, под сияйното небе,

слънцето се скрива зад вършите.

Най - много обичам Зора като зазори

или когато дъгата снага извиси.



Отмина денят първи от любовта наша,

бяха всички дни светли, дето се не връщат.

Мило Слънце, какво да направя,

как, кажи ми да ти проговоря,

най – любим завинаги си ми

ти - съдбице моя.

Най – щастлива аз съм

и добро желая на теб любов моя.

Тебе Бог те прати за подарък

Тебе Бог те прати за подарък

и заръча ни най-нежно да горим

в съдбовен пламък толкова жарък

Вселена цяла с обич да взривим.



Насън ли бе или наяве –

с целувки ме обсипа посред нощ

и с нежни чувства, неподправен

доказа, че не можеш да си лош.



Съзрях в очите ти трепет блажен,

който повдигна ме да полетя

и изгрев бликнал, в теб отразен,

припомнил ми най-първите лета



на тази тръпка така омайна,

на вечни и неземни чудеса.

Запазихме ли и нашата тайна

или завижда ни без свян света?



Какво ще ме препъне – грош наръбен

и чувства, паднали ненужни в калта

или пък сянка нечия в живот озъбен,

събираща ме мигом със смъртта?



Теб бог те прати – за мен приятел,

завинаги с мен близък остани.

Да се предпазим от злия вятър –

ти винаги опора ми бъди!