Тебе Бог те прати за подарък

Тебе Бог те прати за подарък

и заръча ни най-нежно да горим

в съдбовен пламък толкова жарък

Вселена цяла с обич да взривим.



Насън ли бе или наяве –

с целувки ме обсипа посред нощ

и с нежни чувства, неподправен

доказа, че не можеш да си лош.



Съзрях в очите ти трепет блажен,

който повдигна ме да полетя

и изгрев бликнал, в теб отразен,

припомнил ми най-първите лета



на тази тръпка така омайна,

на вечни и неземни чудеса.

Запазихме ли и нашата тайна

или завижда ни без свян света?



Какво ще ме препъне – грош наръбен

и чувства, паднали ненужни в калта

или пък сянка нечия в живот озъбен,

събираща ме мигом със смъртта?



Теб бог те прати – за мен приятел,

завинаги с мен близък остани.

Да се предпазим от злия вятър –

ти винаги опора ми бъди!