Любвеобменно

Газелоока моя, сърненога,
ти спиш сега, потрепвайки с клепачи,
а аз не мога, пак не мога
да обясня какво за мен ти значиш.

В тревога лутам си душата,
пиянство ми сърце люлее,
а нежна близо, в утрината
дочух душата ти да пее.

Че между нас застанал здрачът
изтрива спомените наедрели
и ето пак мечта изскача,
за нас небето синьо ниже трели.

И всичко е само отдаване
на жар и устни в непорочие
и нежно зимно обладаване -
преливащо от страст поточе...

Ще те разбера

Ах, със сигурност ще те разбера!
Буквално всичко ще направя.
Възможно рози ще набера.
Гербери със сигурност ще добавя.

Дъхът ти от любов ще секне.
Единствено очите ти ще светят.
Житейският ни път ще блесне.
Звездите ярки зарад теб бледнеят.

Искам в бяла рокля да те видя!
Йоще бих желал да те прегърна.
Как ли бих могъл мирен да седя?
Любовта в сърцето ми немирна.

Мога в шепи морето да събера.
Най-вече звездите да ти сваля.
Обичам те и винаги ще те разбера.
Пътеката на живота си не ще да проваля.

Рожбата на любовта ни ще порасне.
Сълзи от радост в очите ни блестят.
Твоето лице от щастие ще блесне.
Уви, сърцата ни за любов копнеят.

Фатализмът със сигурност ще игнорирам.
Хубостта ти душата ми запълва.
Целостта на щастието ще събирам.
Чакането с любов ще се допълва.

Шумят устните ни в целувка.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата, скрил се в мъжкото ми тяло,
яхнал страстните си мисли.

***
Николай Пеняшки - Плашков

Хармонията между човека и природата

Природата със своя уникален и съвършен вид, ни прави щастливи, дава смисъл и стимул да живеем сред красотата й.
Когато човек успее да вникне в същността на нещата, само тогава може да почуства красотата, величието и силата на природата, да види и усети нейното разнообразие, и да разбере, че уникалните неща като продукт на своя създател – ароматните цветя, столетните дървета, прекрасните водопади, Белоградчишките скали и много други не бива да се рушат.
Но за да го разбере, човекът трябва да вникне в същността на нещата, да ги почувства, за да намери отговора и едва тогава може да открие хармонията между себе си, и заобикалящата среда.
Дори земята върху която вървим без да се замисляме е най – великото творение на природата.
Когато се намираме в близост до нея и вникваме в нейната същност, само тогава можем да дадем отговор на нашите въпроси.
Човекът живее в непрекъсната борба и съревнование със себеподобните си за да се развива, с цел съвършенство и като такъв се стреми да открие съвършенството във всичко останало, дори и в природата.
А именно тя е най – важната за нашето съществуване. Без нея, неговото пребиваване е невъзможно, понеже тя дава въздуха, водата, слънцето и храната, а в замяна на това какво правим? – Рушим всичко около себе си, дори тровим и въздуха с нашето нехайство, безотговорност, дори и неблагодарност.
Природата е най – скъпият дар за нас и ние трябва да го разберем, а времето минава неусетно.
Човекът има възможностите, знанията и силите да взаимодейства с нея. Търсейки да извлече всичко ценно той я унищожава неусетно, като не се замисля за последиците; дори погубва всичко по пътя си.
Пази и обичай природата, и я съхранявай такава каквато трябва да бъде – чиста и прекрасна. Бъди достоен българин и се гордей с красотата, даровете и благата на родната природа. Тогава тя ще ти отговори по същия начин.

© Николай Пеняшки - Плашков

Зима

/ по "Студено" от Весислава Савова /

Студът пак скова земята.
Зимата вилнее с радост.
Клони скърцат във гората -
плачат за пропиляна младост.


автор: Николай Пеняшки - Плашков

БЕЗ ЛЮБОВ

Андре Френо

Превод от френски: Елисавета Багряна

Една жена говори

Приеми ме ако луната е променчива
Не отивай по-далече от моята любов
Житоядките проядоха зората
тъмно е отвъд мене

Сезоните не протягат вече пълни ръце
ти имаш нужда от сърце което безпощадно да владееш
Аз ще стопля за тебе багрите на света
ако останеш с мене защото ме е страх.

Одисея

автор: Николай Пеняшки - Плашков

"Жаден съм..."
/стихотворения и разкази/

издателство: фондация "ОИК" - Добрич - 2006
ISBN 10: 954 91806 1 1
ISBN 13: 978 954 91806 1 9




Оказионът на живота -
сапиенс или койот,
а равносметката една.

Бях бакалавър.
Бях севастократ.
Брадясал въшльо,
даже и пират.

Играх комар.
Тънех в разврат.
Знам, никога
не ще да срещна
Човека, който
вчера бях.

ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

Родих се в този свят
сред любов и ласки,
страдания и болка.
И в този път човешки -
неравен, пълен с трепети
и бури безметежни,
живота ще обичам.

А утрешният ден е извор нов.
Но зная,
че днес с тебе животе мой
ще разделя коричка хляб
и чаша домашно вино.
А утре,
ще го доживеем!

автор: Николай Пеняшки - Пеняшки