Газелоока моя, сърненога,
ти спиш сега, потрепвайки с клепачи,
а аз не мога, пак не мога
да обясня какво за мен ти значиш.
В тревога лутам си душата,
пиянство ми сърце люлее,
а нежна близо, в утрината
дочух душата ти да пее.
Че между нас застанал здрачът
изтрива спомените наедрели
и ето пак мечта изскача,
за нас небето синьо ниже трели.
И всичко е само отдаване
на жар и устни в непорочие
и нежно зимно обладаване -
преливащо от страст поточе...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар