СЛЪНЧЕВ МЪЖ

просто подари!

А трябваше да бъде неизречен
и трябваше за миг да отшуми
дъждът, в отминали слова изсечен,
дъждът, пропил с тъга очите ти.

Защо болезнено го изваляхме?
Защо под майски пеперудени крила
магията единствено успяхме
да върнем, откъдето е дошла.

Виж, с паяжината замрежи фино
ти есента и трепета вълшебен.
И помня още вкус на младо вино,
и коленичила при свят молебен

измолвах в миг на вятърна измама
Хармония, която спира ни дъха,
която в този свят отдавна няма я
и само споменът я връща на света.

За него, в ден и нощ безлунна,
горещата си вяра ще отдам.
За вярата си, дъждовете луднали
и облаците техни ще раздам…

Какво ще ми остане – пепелища,
угаснали от мамещия дъжд.
Безсмислено е да се ровя в нищото,
аз чакам тебе – слънчевия мъж.


24.09.2007г.

http://www.vbox7.com/play:78488720