По Георги Томалевски
Стих – поздрав за една обич напъпила -
радостна, в бялата стъпка на утринта.
Друмниче, о, нека двама да пристъпим
към буйните коне, ей там, покрай брега...
Синеока зората развяла е гъстите гриви,
а пак без посока търсим и блясък елмазен.
Доскоро трапчинките бяха за тебе игриви,
днес порива светъл издъно е смазан.
Като вятъра в полъх – кратка си песен,
в новата пролет, зелено накитена,
аз виждам и жълтата, тъжната есен
и тя е с мъдрост от песни заситена...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар