По Иван Вълев

“Какво е всъщност лятото, какво е…”

Очите ти във унес ме намират,
на утрото покоя ми взривяват,
когато ръцете в твоите примират
и онзи, летния, рефрен запяват.

Септември към морето слиза,
след него хукнал е хлапак.
Дано догони, докато е с виза,
бързия международен влак.

Слушам сърцето ти, сгушена
в нежните длани, в любящи ръце.
време е вече за топла сушина,
миг преди слънцето да се оттече.

Септември към морето плава,
вълната го приема в тиха пазва.
Ти спомняш ли си нещо оттогава –
международния в мечтите ми залязва…
...........................................

А гарата в Бургас ще ме изпрати
към роден дом и весели другари,
където ще ме чака, тръпнещ тате,
а мама сълзите ще сдържа, натежали.

И тази тяхна младост ще се спъне
на внучето щастливо в очиците сини.
Дано и болката да ги подмине -
онази болка - по препуснали години!