По очите ти, дълбоко нежни,
по искрящия плащ от ресници
целувах океани безбрежни
и над тях летящите птици.
А залезът като ваятел стар
докосна чело и очи унесено.
Това ми беше изумруден дар
от съществото ти, до обич песенно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар