Като морето дълбока съм, като небето прозрачна.
И от скалите политам насън, пред тебе съм – злачна!
Сред упоените росни треви, сбрали от Слънцето зрялост,
нека по дъжд под шпалира върви, за нашата цялост!
Нека се смее, пленил ни, светът, и в бягство на вахта
нека е тръгнал смело на път, корабът – приказна яхта.
И ако ти кажа онези, всички думи, отприщени от сърце
ще почувстваш и мен, и птички, вълшебници в твоите ръце…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Стилно и приказно стихотворение! :)
ОтговорИзтриванеАдмирации!
Николай
Мерси, но ти как ми влизаш в блога? хахаха
ОтговорИзтриванеЗдравей, Мери! :) :) :)
ОтговорИзтриванеПреди известно време, беше ме поставила в блога си като сътрудник. Дори и аз не знаех защо, но
беше така. Поради тази причина влизам и публикувам в блога ти.
Погледни в страничната лента, най - отдолу в сътрудници и ще се убедиш! :)
Нямам нищо против да ме изтриеш като сътрудник, дори и публикациите ми! Няма да се разсърдя!
Желая ти всичко най - добро и успехи!
Николай
Какви ги приказваш, съзодийнико драг!
ОтговорИзтриванеТо това, което съм направила през 2009г. и аз не си го спомням вече. Винаги си добре дошъл!!!